Президентски избори в Русия: Путин, власт, възможност за протести
Руският президент Владимир Путин почти сигурно ще спечели своите пети избори.
Но според конституционната поправка от 2020 г., която „анулира“ предишните му мандати, изборите на 15-17 март ще бъдат неговите „първи“.
Путин обяви кандидатурата си през декември по време на хореографирана церемония в пищно украсена зала на Кремъл, когато разговаряше с сепаратистки „полковник“ от югоизточния украински регион Донбас.
„От името на целия наш народ, нашия Донбас, земите, които се обединиха [с Русия], исках да ви помоля да участвате в тези избори“, каза Артьом Жога, облечен в безупречна униформа, украсена с медали, Путин.
„Няма да го крия, имал съм различни мисли в различни моменти, но сега е моментът да взема решение и ще се кандидатирам“, отговори Путин с покер лице.
Колко мандата е изкарал Путин?
Сервирал е четири. Избран е за президент през 2000 г. и е преизбиран през 2004, 2012 и 2018 г.
Ако спечели, както се очаква, той ще служи още шест години, което ще бъде неговият пети мандат.
Той може да бъде преизбран отново през 2030 г. за шести мандат.
Това означава, че той може да бъде на власт до 2036 г., когато ще навърши 83 години.
71-годишният бивш шпионин на КГБ вече е най-дълго управлявалият лидер на Русия след съветския лидер Йосиф Сталин.
Все по-железното отношение на Путин към опозицията, критиците и антивоенните протестиращи е широко сравнявано с кампаниите на Сталин за „големия терор“.
Но за лоялните на Кремъл Путин е политически „гений“, който предотврати разпадането на Русия, управляваше милиардери-олигарси и покори чеченските сепаратисти.
Поддръжниците на Путин също го наричат „събирач на руски земи“, почетен прозвище за руските князе и царе, за воденето на войната през 2008 г. срещу бивша съветска Грузия, признаването на две отцепили се грузински държавици, анексирането на Крим през 2014 г. и части от четири повече украински региони през 2022 г.
Какво е състоянието на руската опозиция?
На 16 февруари Алексей Навални, най-отявленият политически опонент на Путин, почина в арктически затвор в това, което неговото семейство, поддръжници и голяма част от международната общност твърдяха, че е политическо убийство.
На Навални беше отказана регистрация на президентските избори през 2018 г., които Путин спечели с почти 78 процента от гласовете.
Още двама опозиционери – Иля Яшин и Владимир Каза-Мурза – бяха осъдени съответно на осем години и половина и 25 години затвор за критиките им към войната на Путин в Украйна.
Още хиляди – опозиционери, критици и обикновени руснаци, които са публикували антивоенен коментар онлайн или просто са харесали или споделили такъв – са изправени пред наказателни обвинения.
Десетки хиляди са арестувани, глобени или принудени да напуснат страната.
Освен това най-малко един милион руски мъже избягаха след войната, особено след обявяването на „мобилизация“ през септември 2022 г.
„Нямам нищо общо с този фарс. Искаха да умра, искаха синът ми да остане сирак“, каза пред Ал Джазира Демян, 32-годишен уеб дизайнер, който избяга в Грузия и след това в Южна Португалия в края на 2022 г.
Властите до голяма степен не предотвратяват изселването им. Но те приеха закон, позволяващ конфискация на имуществото им за „критикуване на специалната военна операция“, предпочитаният от Кремъл евфемизъм за войната в Украйна.
Колко руснаци са готови да гласуват?
Около 79 процента от руснаците възнамеряват да гласуват за Путин, според февруарско проучване на ВЦИОМ, контролирана от Кремъл социологическа компания.
Някои обикновени руснаци очакват вота с апатия и безнадеждност, след като са се адаптирали към заобикалящата ги военновременна действителност.
„Изглежда всички свикнаха със ситуацията, отказаха се или понякога дори започнаха да печелят от нея“, каза Михаил, копирайтър на свободна практика от московско предградие, пред Ал Джазира. „Шокът е заменен с апатия и депресия.“
Как протича процесът на гласуване?
Това е първият вот в руската история, който продължава три дни вместо един. Това е и първият път, когато избирателите в 29 региона могат да гласуват онлайн.
Около 112 милиона души на възраст 18 и повече години в Русия имат право да гласуват.
Хората в анексирания Крим и окупираните части на Украйна също ще гласуват, ход, който Киев и неговите западни съюзници осъдиха като нелегитимен.
Милиони руски граждани, живеещи в чужбина – от наетото от Русия космодрум Байконур в Южен Казахстан до Калифорния в Съединените щати – също могат да гласуват в посолства, консулства или по пощата.
Най-малко 61 процента от руснаците „определено“ участват в гласуването, според проучване на FOM, финансирана от Кремъл социологическа компания, публикувано на 5 март.
Други 16 процента е „вероятно“ да гласуват, а само 9 процента ще се въздържат от гласуване, се казва в проучването.
Първоначалните резултати се очаква да бъдат обявени на 19 март, а окончателният резултат да бъде разкрит на 29 март.
Какво ниво на избирателна активност се очаква и ще бъде ли гласуването честно?
Официално очакваната избирателна активност е почти толкова висока, колкото по време на вота през 2018 г., когато почти 68 процента от руснаците са гласували според официалните данни.
През 2018 г. независими наблюдатели на изборите документираха хиляди случаи на манипулиране на вота, включително пълнене на бюлетини и „въртележки“, когато стотици гласоподаватели се превозват с автобус до няколко избирателни секции.
Някои от наблюдателите бяха заплашени и им беше отказан достъп до избирателните секции.
Гласуването беше „прекалено контролирано“ и „липсваше истинска конкуренция“, каза Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, международен наблюдател на изборите. Властите са принуждавали държавни служители, военнослужещи и служители на правоприлагащите органи да гласуват за Путин, се казва в него.
Наблюдателите, които следят руската политика, имат малка надежда, че гласуването ще бъде проведено по свободен и честен начин.
Кой се кандидатира срещу Путин?
Путин се кандидатира като независим кандидат, тъй като управляващата партия "Единна Русия" е широко смятана за корумпирана и неефективна.
Покойният опозиционен лидер Навални я нарече „партията на мошениците и крадците“.
Други кандидати се разглеждат като фигури, чието участие само трябва да покаже колко „популярен“ е Путин.
Единият е Николай Харитонов от комунистическата партия. Той участва в гласуването през 2004 г. и завърши на второ място.
Друг е Леонид Слуцки от националистическата Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР). Той е обвинен в сексуален тормоз срещу журналист. Слуцки нарече обвиненията част от „заговор“ срещу него.
Слуцки заменя Владимир Жириновски, ярък популист, който се кандидатира срещу Путин четири пъти и беше широко сравняван с бившия президент на Съединените щати Доналд Тръмп, като кандидат за президент на ЛДПР. Той почина през 2020 г.
И докато кандидатите на комунистите и ЛДПР са относително известни, третият регистриран кандидат, Владислав Даванков от партията „Нови хора“, е неясен и почти не е известен извън Москва.
И трите са част от „системната опозиция“, шепа партии с присъствие в Държавната дума, долната камара на руския парламент.
И тримата подкрепят войната в Украйна и като цяло подкрепят партийната линия на Кремъл.
Според проучването на VtsIOM се очаква да гласуват между 2 и 4 процента от руснаците за всеки от тях.
На кандидата на либералната опозиция Борис Надеждин беше отказана регистрация заради предполагаеми „невалидни“ подписи в подкрепа в кандидатурата му.
Надеждин, който открито критикува войната в Украйна, каза, че ще наеме независими наблюдатели на изборите и обеща да продължи да се бори срещу решенията на Върховния съд срещу него. Но няма шанс да успее да избяга.
Той каза на Al Jazeera в началото на февруари, че е изключен, „защото моят изборен рейтинг, броят на хората, които са готови да гласуват за мен, нараства с 5 процента на седмица“.
Вероятни ли са протестите?
През зимата на 2011-12 г. някои от най-големите опозиционни митинги в постсъветската победа на Русия се проведоха след парламентарните и президентските избори, които бяха широко смятани за фалшифицирани.
Кремъл отговори с мащабни репресии. Сега разполага с по-модерни инструменти за заглушаване на опозицията – софтуер за лицево разпознаване и данни от мобилен телефон за идентифициране на всеки протестиращ.
Всички протести „ще бъдат разединени и зле организирани“, каза Сергей Бизиюкин, опозиционен активист от западния град Рязан, който беше принуден да напусне Русия, след като се опита да се регистрира за президентските избори през 2018 г.
„По-голямата част от населението, независимо от отношението им към Путин, изборите изглеждат нагласени“, каза той пред Ал Джазира.
